вот ссылка гдз география рт 5 класс дронов решебник дпа 2014 по английскому жмите алгебра 11 класс кузнецова муравьева шнеперман ящин решебник
МЕНЮ
Представяне
Новини
Хронология на Голямата война
Статии
Биографии
Библиотека
Сайтове
Търсене
Пишете ни
Вашето меню
Advertisement
Одисеята на оцелелите от кръстосвача Емден 1915
Автор Закси фон Данитц   
Monday, 21 May 2007

Малко известен епизод от Първата световна война

До момента, в който Емден е потопен от кръстосвача Сидни край островите Кийлинг (Кокосовите острови) , британско владение в източната част на Индийския океан, на 9 ноември 1914, той вече е направил невероятно успешна кариера на рейдер. От излизането си от Циндао, на 19 юли 1914 , до боя при Кийлинг, той потапя 22 търговски кораба плюс 2 бойни – руския кръстосвач Жемчуг и френския торпильор (малък разрушител) Мускет. Тонажът на сметката на Емден възлиза кръгло на 120 хил. брт.
Сидни изненадва  германския рейдер край Острова на Посоката ( Дирекшън), част от атола Южен Кийлинг (Южен Кокос) в момент, в който германски десантен отряд под командването на лейтенант Фон Муцке, втори офицер на борда на Емден, слиза на брега за да разруши британската радиостанция и прекъсне подводния телеграфен кабел, свързващ  Мавриций, Батавия, Австралия и Великобритания .
След загубата на Емден, заседнал на рифовете край Северния Кокос, Хелмут фон Муцке, който остава на сушата по време на сражението, товари своя отряд от 3 офицери и 47 матроси на 100 - тонната рибарска гемия “Айша” и с нея достига до холандското пристанище Паданг на остров Суматра. От там с малкия германски параход Шуазинг с водоизместване от 1700 брт., моряците пресичат Индийския океан и достигат Ходейда в Йемен. Като пресичат Йемен и Хеджаз, пътувайки ту по суша, ту по вода, водейки дори тежка битка при Раз ел Авад, те най-накрая се добират до малката спирка Ел Уедж на железницата Дамаск-Медина през май 1915 г..
Тази необикновена одисея на фон Муцке и хората му, пресекли 7000 км, показва какъв кураж и енергия е необходим понякога  за да се върне човек в родината си при война.
Би било добре преди да разкажем подробно за тяхното необикновено пътуване, да посочим накратко и ситуацията в басейна на Червено море, в Аден и Йемен през 1915 г.
Германия се надявала в началото на Първата световна война, че турските войски в Йемен ще превземат от британците Аден, не без помощта на местния лидер на арабите имам Яхия в Хадрамут. Турците планирали атака срещу града, но я подготвили зле. Аден вероятно е можел да бъде превзет само с изненада и със съвместни морско-сухопътни сили.
От Средните векове шиитски Йемен бил под контрола ту на Египет, ту на Турция. След египетската  евакуация от 1840, турците заемат крайбрежната ивица край Червено море и няколко форта във вътрешността. Те превземат Сана през 1872  година, но са прогонени от столицата от едно въстание през 1905 , водено от споменатия имам Яхия. През 1911 те подписват с него договора от Дахан,  който му предава Йемен, но под Османски суверенитет.
Когато се обявява войната през 1914 г. турците имат в Арабия общо 4 пехотни дивизии:
22 дивизия в Хеджаз
21 дивизия в Азир ( крайбрежна провинция на Червено море, между Йемен и Хеджаз)
39 и 40 дивизии в Йемен (7 армейски корпус)
Корпусът, под командването на генерал Али Саид паша, се укрепява на високите плата на северен Йемен и разполага щаба си в Сана.  Съставен е от кюрди, свикнали с живота в планините и е допълнен от местни йеменски контингенти. Турците не разполагат с тежка артилерия за да затворят за корабите на Антантата пролива Баб ел Мандеб. При това собствените им комуникации с империята са силно затруднени, от господството на френско-британските сили по море.
През ноември 1914 40-та дивизия превзема Шейх Саид на пролива и заплашва Перим. Британците обаче реагират светкавично и стоварват 29 бригада на генерал Кокс, пътуваща по това време от Индия за Египет. Турците са прогонени обратно в планините, а генералът със своята част, изпълнил неочакваната мисия, се натоварва обратно на корабите и продължава пътя си. Турците атакуват отново през юни 1915, като използват арабски платноходи за да се доберат до Перим, но британски кръстосвач пресича пътя им до острова.
Въпреки неуспехите си около пролива Баб ел Мандеб, генерал Али Саид паша се решава и на пряка атака срещу Аден. Морски опорен пункт, с жизненоважно значение за британските комуникации, градът е пазен откъм морето от няколко стационарни батареи. Но откъм сушата на практика липсват укрепления Гарнизонът му се състои от 3 пехотни батальона, три леки батареи и индийски ескадрон. Към тези сили се добавят и отряд на султана на Лахедж, васал на британците и малкият Аденски камилски корпус, който въпреки гръмкото си име се състои от 100-тина господа.
През юни 1915 година 39 турска дивизия навлиза в султаната на Лахедж, разпръсква Аденския камилски корпус и принуждава британските сили – бригадата на Шоу, да се оттегли на полуострова на Аден. Турският авангард завзема Шейх Отман, на 4 километра от Аден. За да прекъсне тази блокада, британското правителство изпраща една индийска пехотна дивизия под командването на генерал Йънгъсбенд. Тя се насочва след стоварването си към Шейх Отман, който турците евакуират незабавно, оттегляйки се на 20 км от морето. През това време британците преговарят тайно с имам Яхия, който е склонен да измени на турците, но в този момент е с вързани ръце поради турската окупация на Сана.
Ситуацията е без изход. Турците не могат да вземат Аден, а англичаните имат твърде малко сили за да настъпват в планините на Йемен.
Тук трябва да добавим, че политическите разговори с йеменците се водят под контрола не на Англо-арабското бюро в Кайро, ръководено от Лоурънс  и неговите панарабски настоени приятели, а от Англо-Индийското бюро в Делхи, твърде зле приемащо арабите и опасяващо се от разпространението на панислямистките идеи в Индия. Така британските агенти остават без сериозни аргументи при  разговорите си с имам Яхия.
Британците в района се задвижват чак през юни 1917 година. Тогава под началството на енергичния адмирал Уимис, началник на военноморската станция в Бомбай и по предложение на бюрото в Кайро, англичаните бомбардират Ходейда, превземат остров Камаран и пристанището Салиф на йеменския бряг. Тези успехи довеждат и до присъединяването на имам Яхия към тях. Но фронта край Аден остава стабилен до края на войната. На север , в Азир, 21 дивизия на турците прекарва годините на войната без особени трудности, но и без съществена полза. Турците биха я изтеглили в Сирия, ако не е била блокирана от въстанието в Хеджаз и морската блокада в Червено море. Неин противник е местния емир Идрис, подтикван от англичаните да превземе Кунфуда, но той е твърде слаб да стори това до края на войната.
В Хеджаз, шерифът на Мека, Хюсеин ибн Али вдига свое въстание с помощта на полковник Лоурънс. Британските предложения към него са отправени още преди началото на войната. Въстанието в Хеджаз цели да прекъсне комуникациите на 7 корпус, заплашващ Аден и да прогони турците от Мека, център на тяхната панислямистка пропаганда. Султанът в Константинопол по този начин ще загуби титлата си “Защитник на светите места” и част от своето влияние като халиф. Още нещо, арабите ще заплашат и във фланг турския фронт в Палестина и ще помогнат на генерал Мърей да опази Суецкия канал. Във въстанието през 1916 се включва цялото население на Хеджаз.
Ситуацията в Арабия не е никак благоприятна за германците, когато фон Муцке и неговите другари достигат Рас ел Авад, през март 1915г. Този пункт е само  на ден път от Джеда, атакуван в същото време от силите на шерифа на Мека, ръководени от сина му Абдула, бъдещият крал на Трансйордания.  Тъй като бунтът все още не е обявен официално, този опит за превземане на града е представян като разбойническо нападение. Но всъщност арабите действат по план разработен от англичаните.
АйшаНо да се върнем на Кокосовите острови или острови Кийлинг по името на техния откривател, на 9  ноември 1914, когато Емден, гонен от противника си Сидни, засяда в рифовете. Лейтенант фон Муцке, присъства на дуела на двата кръстосвача от разстояние, и след победата на австралийския кораб, още същия ден взима решение да напусне Острова на посоката  за да не попадне пленник  при англичаните. Германците се  натоварват на старата английска гемия с дължина 30 метра, немореходна и изгнила наполовина. Айша била буквално захвърлена на пристана на острова. Въпреки лошото и състояние, десантната команда от Емден я стяга през нощта и на сутринта на 10 ноември потеглят. Целта им била определена от самото начало, Паданг на Суматра, неутрално пристанище където се били скрили много германски търговски кораби след избухването на войната.
От Кийлинг до Педанг им отнело 17 дни и на 27 ноември 1914г. въпреки лошото време, което ги съпътствало през цялото плаване, те влезли в холандското пристанище, посрещнати с ура от екипажите на германските кораби.  Провизиите взети от Острова на посоката били към края си, но моряците от Емден се чувствали напълно способни да продължат пътуването си. Те преминали 700 морски мили с една карта, показваща маршрута от Хонг-Конг до Мозамбик и джобен компас.
Холандските власти не искали да признаят Айша за боен кораб и заявили, че  гемията е бойна плячка, като и поставили охрана. Свободата на действията на властите на Кралството на Седемте провинции била силно ограничено от силния натиск на Япония и Великобритания. Холандците искали да интернират фон Муцке. Но в рамките на 24 часа, както го изисква морското право, екипажът на Айша, който обявил кораба за военен, успял да попълни запасите си от храна и вода, благодарение на сънародниците си в пристана и напуснал териториалните води на Суматра. В същото време германските моряци се уговорили  и с малкия кораб Шуазинг, един от снабдителите на Емден, за срещу в открито море.
Решението било твърде рисковано, защото в Паданг действало и разузнаването на Антантата, което веднага съобщило на флотското командване на съюзниците в района за пристигането на гемията. Малката Айша била  търсена от 13 кораба – един бронепалубен и 2 помощни британски  кръстосвача, 2 новозеландски кръстосвача,  4 японски   кръстосвача и 3 разрушителя, както и руски кръстосвач. С невероятен късмет Айша  се измъкнала от пристанището и се прикрила край малките острови край западното крайбрежие на Суматра до 15 декември, когато се среща на уговореното място с Шуазинг.
Алтернативата пред фон Муцке била следната:
Да тръгне към Циндао, но новината за обсадата вече била достигнала до него.
Да тръгне към Източна Африка за да се присъедини към кръстосвача Кьонингсберг в делата на Руфиджи
Да достигне Арабия, контролирана от турския съюзник на Германия.
Хелмут фон МуцкеФон Муцке  решава да пробва третия вариант. Шуазинг се маскира на италиански търговски кораб и се насочва към Малдивите. Оттам, както за да избегне натоварените морски пътища, така и районите на формиране на циклоните в океана, продължава към архипелага Чавос. След 3 седмици в открито море, без неприятни срещи, на 7 януари 1915  те навлизат пролива Баб ел Мандеб. През нощта минават незабелязано покрай британските кръстосвачи охраняващи входа към Червено море, покрай африканския бряг. На следващата нощ, тъй като нямат прецизни карти, те се опитват да достигнат Ходейда, където искат да акостират. Виждайки запалени електрически светлини, които смятат за градско осветление те се натъкват на френския кръстосвач Десе.  Този боен кораб на френската марина е там от края на 1914 година във връзка с отказа на турските власти в Йемен да върнат паспортите и пуснат да се завърнат  британския и френския консул. Турците са с прекъснати комуникации, но  претендират, че нямат инструкции от Константинопол и държат двамата дипломати на практика затворници.
При вида на Десе , фон Муцке взима решение за незабавно напускане на Шуазинг и дебаркира в околностите на Худейда за да достигне до турските предни постове. Германският търговски кораб не е забелязан от французите по чудо, и германските моряци успяват да го напуснат в сумрака на ранното утро на 9 януари. Шуазинг със няколко моряци на борда си пресича Червено море и достига Масауа, където е интерниран от италианците до включването на Рим във войната. По нищо не изглежда на борда на Десе да се усъмнили или изобщо да са разбрали какво се случва около тях. Месец по късно, на 15 февруари, когато  пристига депеша с искане за обяснения от Френското флотско командване, отговорът е, че за инцидента екипажът на френския кораб е научил на 31 януари, т.е. три седмици след случилото се. Определено този епизод не е от най-зорките патрули от историята на френския флот.
Турците посрещат с ентусиазъм германските моряци в Ходейда. Фон Муцке обсъжда с турските офицери възможните маршрути  за продължаване на пътя им. Бунтът на арабите от Хеджаз все още не е официално обявен, но на практика сухопътната линия е блокирана от верни на шерифа на Мека бедуини. Фон Муцке решава да избере пътя през планините оттатък Сана, тъй като смятал , че по- свежият въздух, ще подобри разклатеното здраве на германските моряци, прекосили Индийския океан и Червено море в ужасни атмосферни условия.
Съпроводен от малка турска охрана той напуска пристанищното укрепления и достига Сана 7 дни по-късно. Снабден е със истински керван от 100  камили и мулета, но това е всичко, което  лоялните турци могат да направят за своите германски съюзници. На север, в Азир, Османската армия контролира само няколко пункта, пустинята е владение на бедуините, ръководени от британски агенти. Германците решават да се завърнат в Худейда от където да продължат тайно, въпреки британско-френската блокада по вода. На 14 февруари те напускат пристанището отново, този път на два арабски платнохода. За да избегне противниците си, които вече знаят за присъствието на отряда в района и зорко следят за негово направление, фон Муцке, отличен моряк, плава между брега и кораловите рифове. При това той не разполага с никакви хидрографски карти. Късметът му този път му изневерява и една от двете лодки засяда край остров Марка, край брега на Азир. Крайбрежието се контролира от Идриз и неговите въстаници, така че германците се натоварват на единствения си останал плавателен съд, прехвърлят и двете си картечници, които по-късно ще им свършат добра работа.
21 турска дивизия контролира единствено Кунфуда, пристанище, което германците достигат на 29 февруари. След три дни почивка, продължават на по-голям платноход и достигат Лит в Хеджаз. От този пункт те не могат да продължат по вода. Британците са блокирали Джеда плътно и зорко бдят за появата на германците от Емден. Мека и Медина са забранени за европейци, така че лейтенантът решава да тръгнат за Джеда по суша. Тръгват през пустинята със 108 камили и турски водач. На ден път от Джеда сред дюните те са атакувани от бедуините на 28 март.  Фон Муцке събира хората си в кръг, и прикрити зад камилите си, германците въоръжени с две картечници, 24 револвера и 26 пушки, започват отчаяна съпротива, подобна на 7-ма кавалерия на Къстър. Боят продължава три дни, като германци убиват около сто противници при жертви от трима души. Но водата и провианта, както и мунициите свършват. Въпреки огромната жега, твърдите германците не мислят за предаване.
В този момент арабите разиграват малка сценка. Абдула, синът на шерифът на Мека който води бедуините, изведнъж симулира нападението им в гръб. С много викове и стрелба във въздуха, той създава впечатление, че ги прогонва и че ръководи група от лоялни араби които спасяват германските моряци.
Бедуините от ХеджазПринц Абдула усмихнато приветства измъчените чужденци и обявява, че е изпратен от баща си за да ги съпроводи до Джеда. Фон Муцке приема обясненията му, макар и не напълно, но за момента той е без друг изход тъй като е без вода и, с няколко ранени и е загубил около 40 камили в битката. Твърде бързо германците проумяват инспирацията на Абдула, следващ заповедите на баща си, да унищожи отряда им, за да се хареса на британците. Но енергичната съпротива на фон Муцке изненадва Абдула, след загубата на толкова много хора, умният принц решава да обърне ситуацията като се представи пред турците  като спасител на съюзниците им.
В Джеда, моряците са посрещнати с радост от османските власти. Турският губернатор обявява, че ще изпрати наказателен отряд да накаже нападателите, но фон Муцке не си прави илизии – турците са блокирани в града. В Джеда остават колкото да превържат раните си. Той не иска да стоят в твърде несигурния Хеджаз, област почти открито застанала на страната на враговете им.
Там той научава и за съдбата на друг смел германски отряд. Това е групата на лейтенант фон Мьолер, командир на канонерката Циндао, стационирана в мирно време в Си-Кианг в Китай. При обявяването на войната тя се отправя към Манила на Филипините , а после към Сурабайя за да събере германски търговци от тези градове за завръщане в родината. Холандците интернират екипажа, но фон Мьолер със седмина свои другари, завзема шхуната Ведиген и избягва. Пресичат океана за 82 дни, през март 1915 те стигат до Хадрамут, източно от Аден, и по суша през Сана стигат до Ходейда. Оттам с лодка стигат до Кунфуда, и отново по суша се отправят към Джеда като на няколко часа път от града са нападнати и избити от бедуините. Това се случва буквално дни преди идването на групата на фон Муцке и му дава основание да бърза. Но пътят е рискован. На север дебнат агентите на Лоурънс и бунтуващите се араби, пред града са три британски бойни кораба. Фон Муцке обявява на всеослушание, че тръгва по суша и през нощта на 8 срещу 9 април потегля... по вода. Промъквайки се близко край брега в нощта той успява да достигне през Шерм Раейх, до Ел Уедж, а оттам до Ел Ула, на линията Медина – Дамаск.

Продължението на пътешествието е без инциденти. Муцке и хората му пристигат  в Константинопол, където са посрещнати тържествено от адмирал Сушон и моряците на Гьобен и Бреслау. Завръщат се в Германия и стават прочути благодарение на възторжената преса, която призовава буквално германците “да запазят духа на Емден!”

Така завършва това необикновено пътешествие от 7000 км,  предприето с парни и ветроходни кораби на гърба на камили и чрез влак, състояло се единствено благодарение на волята и качествата на Хелмут фон Муцке и неговите другари.  По пътя те губят 1 офицер и 3 моряци, от островите Кийлинг в Източния Индийски океан до Берлин. Тази история е чудесен пример за  издръжливост патриотизъм и кураж.


Следващ >
You are not authorized to leave comments - please login.