вот ссылка гдз география рт 5 класс дронов решебник дпа 2014 по английскому жмите алгебра 11 класс кузнецова муравьева шнеперман ящин решебник
МЕНЮ
Представяне
Новини
Хронология на Голямата война
Статии
Биографии
Библиотека
Сайтове
Търсене
Пишете ни
Вашето меню
Advertisement
Wilhelmgeschutze
Автор Закси фон Данитц   
Saturday, 30 June 2007

Или как човекът достигна стратосферата през 1918 г.

Често бъркано с “Дебелата Берта” , Парижкото оръдие е може би най-известното и същевременно най-мистериозното оръжие в цялата история на артилерията. Но все пак и хора, съвсем незапознати с историята на модерността,  са чували, че Париж е бомбардиран през Първата световна война с тежка артилерия.

Всичко започва през лятото на 1914г. Германският генерален щаб вярва, че по време на победоносния си поход във Франция, дясното крило на германския фронт ще достигне Ла Манша и войските ще овладеят Кале, с което ще попречат на английските подкрепления, идващи от Дувър. Създава се и артилерийски план за обстрелване на британското пристанище на пролива. Най-късото разстояние от скалите на Дувър до френския бряг при нос Gris-Nez, югозападно от Кале е 35 км. Предвиждали за бомбардировката да използват оръдия на недостроени кораби от програмата на Kriegsmarine (Бойния флот), модифицирани, разбира се, за пренос по железните пътища. През 1917 германската армия дори иска от индустрията оръдие, с което да обстрелва от така и недостигнатото от нея  френско крайбрежие Лондон и кейовете на Темза.

Екипът за артилерийски изследвания на Круп се ръководел от професор Раузенберг, но със специалните проучвания в областта на далекобойните оръдия бил натоварен д-р Ото фон Еберхард.  Той започнал с революционното предложение за използване на подкалибрени снаряди в специални кожуси за планираното Парижко оръдие през зимата на 1916-1917. Раузенберг се противопоставял на тази новаторска технология, тъй като смятал, че отделянето на снарядите от техните кожуси след изстрелването силно ще повлияе на балистиката при полета им.

Но първият експериментален изстрел в полигона в Алтенвалде, на 20 ноември 1917, бил повече от окуражаващ, снарядът прелетял повече от 100 км. Подобна технология щяла да бъде използвана от германците отново чак през Втората световна война, 25 години по-късно, а през 60-те години подкалибрените снаряди навлизат масово във въоръжението на съвременните армии.

Професор Раузенберг обаче предлагал снаждане на два калибъра за по-голяма прецизност при изстрелването. В края на краищата се тръгнало по предлагания от него път. За основа били взети 9 - 350мм оръдия от недостроения кораб Ersatz Freya, популярното име на дреднаута Prinz Eitel Friedrich от клас Mackensen. На тези оръдия, с 17 м дължина били отрязани затворите, за да бъдат снадени с 210 мм 30-метрови вътрешни цеви с нарези. Получило се сложна конструкция, допълнена от още един пръстен с дължина 6 метра. Общо дължината достигнала 36 метра, а масата на снадената цев между 125 и 140 тона. Такава конструкция изисквала сериозно допълнително външно укрепване, както и достатъчно здрав постамент. При изстрел цевта получавала и невъзвращаемо разширяване. Общият капацитет се изчислявал на 65 изстрела.  Чудовищните размери на оръдието не позволявали то да бъде транспортирано като цяло. Дори цевта била пренасяна до позицията и в гората Сен Гобен, край Крепи -ен –Ланоа, на части. Общата маса на конструкцията била 750 тона!

Но истинската тайна на Парижкото оръдие била траекторията. С 50 градуса по хоризонтала, снарядите изстрелвани от него достигали Стратосферата, на височина от 42 км (sic), преди да поемат обратно по инерция към повърхността на Земята. До времената на V2 през Втората световна война това било непокорим рекорд за създадено от човека тяло, достигнало такава височина.  Общата далекобойност надминавала 125 км. Полетът траел 170 секунди, т.е. почти три минути.

Снарядите за оръдието били номерирани от 1 до 65, тъй като заради разширяването на цевта, в следствие на изстрелите, те се отличавали по по-големия си калибър. Германски автори твърдят, че последният, 65 снаряд, бил с калибър 235 мм! След неговото изстрелване , цевта, отново на части, се връщала в заводите Круп за замяна. Французите смятат, а и по всичко изглежда, че са използвани общо 7 цеви от корабните оръдия, но това остава германска военна тайна и до днес. Замяната била планирана така, че две оръдия да стрелят, а трето да е в завода, така че бомбардировката на Париж да бъде водена без прекъсване за 1 година.

Оръдията били скрито монтирани на специални бетонни позиции, край железопътна линия, на 16 км от линията на фронта. Две стоманени чудовища на 900 метра едно от друго, започнали бомбардировката на Париж на 23 март 1918 година към 7 часа и петнайсет минути, сутринта. Това става два дни след започването на германското настъпление срещу 5 британска армия при Амиен. Трето оръдие се присъединява към  другите две , няколко дни по късно. Оръдията са насочени срещу центъра на Париж, прицелването е по Съдебната палата, на острова Сите, на 150 метра от Нотр Дам. Дистанцията била 121 км. Специален екип от математици дошъл от Берлин за осигуряване на точни пресмятания при изстрелите, за които не била възможна визуална регулация.

В 7 часа и 17 минути, с оглушителен шум, чут в целия център на френската столица, първият снаряд паднал на площада на Републиката. 15 минути по-късно имало експлозия и на улица Шарл V, последвана от друг взрив на булевард Страсбург, на две крачки от Гар де Л’ест. 23 март бил прекрасен, пролетен ден.  Парижките улици били пълни с народ. Избухнала паника, хората търсели спасение в заминаването си от града.  За няколко часа удивителната новина за бомбардировката на Париж обиколила света благодарение на телеграфите и телефонните връзки.

Самият кайзер посетил артилерийските позиции към 13 часа, за да проинспектира обстрела на вражеската столица. Докладвали му за 22 изстрела, засегнали центъра и.

На първо време съюзническото командване смятало, че става въпрос за авиационна или дирижабълна  бомбардировка от голяма височина. Всички изтребители в района изпълнили парижкото небе, но резултатът бил само смъртта на един американски пилот, загубил контрол над машината си, след като прескочил височинната граница,  която тя му позволявала. Едва следобед, при огледа на улучените места в града, станало ясно на експертите, че става дума за артилерийски обстрел. През следващите дни, френските вестници се опитвали да разгадаят мистериозната бомбардировка с всевъзможни и леко налудничави хипотези.

За някои снарядите били изстреляни от скрито оръдие в изоставени кариери в близост до Париж, от смели германски агенти. Други пишели за пневматично оръдие, разположено на парижки таван! Журналисти и детективи на полицията обикаляли покрайнините на столицата в търсене на вражеското оръдие призрак.

През това време френските предни постове, разположени на височините при Фурдрен, докладвали за странната  активност на германците на железопътните възли около гората Сен Гобен. Авиационното разузнаване и артилерийските експерти бързо потвърдили наличието на свръхмощни германски оръдия там. Реакцията на французите не закъсняла. В деня на задействане на третото Парижко оръдие, професор  Раузенберг бил събрал екипа си на малък празник по повод необикновения успех на техния проект. Може би точно когато произнасял тост за победата, френски тежък снаряд  го прекъснал грубо, взривявайки се на около 200 метра от германската батарея. 320 мм жп оръдие, било докарано за контрабатарейна стрелба, до предела на френските позиции. Малко след това и френската авиация започнала бомбардировка по скритите оръдия. Все пак германците били подготвени, и около батареите започнали свирепи въздушни сражения. Френската атака не успяла да спре стрелбата. Не липсвали жертви и от двете страни.

През май оръдията били изтеглени от гората Сен Гобен, след изстреляни 185 снаряда. В края на месеца, следвайки германското настъпление, те са задействани от гората при Корби, на 109 км от Париж.  Оттам са изстреляни 104 снаряда. През юни те отново сменят позицията си, този път в гората Бриер, на 91 км от френската столица. На 16 и 17 юли те изстрелват 14 снаряда по града, в разгара на т.н. Втора битка на Марна. Поради съюзническата контраофанзива те са още един път демонтирани и разположени при Бомон, откъдето успяват да изстрелят още 64 снаряда от 5 до 9 август.

Като цяло те изстрелват повече от 400 снаряда с 367 потвърдени попадения. 351 снаряда падат в рамките на Париж в период от 4 месеца. На 29 март , в 16 часа и 27 минути, техен снаряд пада в църква до Отел де Вил, убивайки 91 души и ранявайки 68. Последният изстрел е даден на 9 август , в 15 часа и 30 минути. В целия период, цевите са сменяни на три пъти, което говори за интензивността и обема на работата. Общо загубите причинени от тях са 256 убити и 620 ранени.

От май екипът на професор Раузенберг започва работа по нов проект, това е 305 мм морско оръдие, способно да изстрелва 300 кг снаряди със скорост 1700 м/с на дистанция от 170 км. Този проект не вижда бял свят. До примирието на 11 ноември 1918, оръдията са разглобени  и скрити на територията на Германия. Нито едно от тях не попада в ръцете на съюзниците. Всички инженерни проучвания и документацията също са надлежно скрити. ІІ френско бюро провежда специално разследване, но двама германски граждани са осъдени по бързата процедура от съда в Лайпциг за шпионаж във френска полза, без да могат да доставят информация. Единствените резултати за Антантата са публикувани от американският полковник Хенри Милър през 1930 в книга, почерпила сведения от инженери от Круп, лични негови приятели. Французите предпочитат да неглижират този проблем, тенденция, която скоро се предава и на британците. Официалната позиция на съюзниците е, че подобни конструкции нямат военна стойност. Нещо, което ще бъде опровергано още в следващия конфликт, както и толкова много други техни прибързани заключения.


Технически характеристики
Официално наименование: Wilhelmgeschutze (оръжието на Вилхелм)
Прякори: Pariser Kanonen, Parisgeschütz, Ferngeschütz
Калибър: 210 мм
Дължина на ствола 36 метра
Далекобойност: 126 км (sic)
Обща маса: 750 тона
Маса на снаряда: 104-106 кг
Скорост на снаряда при изстрелване: 1600 м/с

< Предишен   Следващ >
You are not authorized to leave comments - please login.