гдз решебник по математике 5 класс зубарева ответы решебник по английскому языку 6 класс афанасьева 2 часть учебник решебник по алгебре 8 класс дидактический материал евстафьева гдз от путина на 5 класс по русскому языку решебник кауфман 6 класс рабочая тетрадь
МЕНЮ
Представяне
Новини
Хронология на Голямата война
Статии
Биографии
Библиотека
Сайтове
Търсене
Пишете ни
Вашето меню
Advertisement
Нощните атаки на подводниците през ПСВ
Автор Танкиста от Харков   
Tuesday, 23 October 2007
Материалът за нощните атаки на  подводници през Първата световна война е събран, подготвен  и предоставен ни от човек, представящ се като Танкиста от Харков. Темата е безкрайна, захванали сме я отдавна, но не вярвам да има изчерпване. Така че винаги е хубаво да се добави повече. И ето как един танкист се превръща в подводничар. И правилно!
von Danitz
Първата световна война започва с активни действия на противниците по суша и вода. Освен огромните надводни кораби бълващи дим и виждащи се от много мили, в морето се появява ново, непознато и страшно оръжие -подводниците. Те се движели тихо и незабележимо, внезапно нанасяли мощни удари и безследно напускали района. След тях оставали разпръснати части от кораби, плуващи трупове и по някоя спасителна лодка с оцелели моряци. Скептиците от предвоенните години, които доказвали слабата надеждност и ниската ефективност на този тип бойни кораби, били категорично опровергани. Още с първите си атаки подводниците завоювали такъв успех, че на тях започнало да се гледа, като на решаващо, морско бойно средство. Огромните линейни кораби струващи милиони, ставали лесна плячка за смелите подводничари. Транспортните кораби били просто безпомощни и екипажите им се молели да не ги срещне неприятелска подводница.
Германците първи оценили и започнали активно да използват подводниците. В началото на войната те имат само 28 подводници, а до края и построяват и пускат на вода 372. От тях по време на военните действия са загубени 178 лодки. Общо воюващите страни произвеждат до края на войната около 600 подводници от различни класове и с различни възможности.
По време на военните действия, от подводници са потопени общо 193 военни кораби, с общ тонаж над 1 млн. т., а тонажа на потопените търговските съдове е над 19 млн.
Германските подводници потопяват 5861 транспортни кораба с общ тонаж 13, 2 млн.т., като около 200 от тях се натъкват на мини, поставени от подводни минни заградители. В повечето случаи атаките са извършвани през нощта и при лошо време. Средно на една загубена подводна лодка от германците се падат по 74 хил. т. потопени от подводници кораби на противника или от 10 до 15 съда.
На 5 септември 1914 г. германската подводница U-21, под прикритието на нощта, смело се промъкнала във залива Фърт ъф Форт и от близка дистанция потапя флагманът на отряд стражеви кораби “Патфайндър” (3 000 т.). Това е първата успешна атака на подводница изстреляла торпедо срещу боен кораб. До този момент е осъществена само една подобна атака от американската подводница “Дейвид” срещу военният кораб “Хейзатоник”, през 1864 г. Тогава обаче оръжието за атаката, което е прътова мина, става причина заедно с кораба да потъне и подводницата.
На 22 септември 1914 г. англичаните получават още един зашеметяващ удар. В изключително сложно време, привечер, само за час и петнайсет минути, германската подводница U-9 торпилира и потапя спомагателните крайцери “Хог”, “Креси” и “Абукир”. Трагедията се разиграва в югозападната част на Северно море. На помощ се притекъл екипажът на един холандски товарен кораб, който успял да извади от водата общо 837 премръзнали моряци. Останалите над 500 отишли на дъното заедно с крайцерите, които имали общ тонаж над 36 000 тона. Командирът на подводницата Ото Вейдиген (загинал през 1915 г.), бил посрещнат като национален герой и награден с най-високият германски военен орден.
На 19 октомври 1914 г. германска подводна лодка открива английската Е-3 и с артилерийска стрелба я потопява. Това е първата подводна лодка потопена от друга подводна лодка.
На следващия ден, 20 октомври 1914 г.е потопен първият търговски съд по време на войната -английският параход “Глитра”.
Първият потопен самолетоносач е английския “Хермес”. В Дувърския пролив успешно го атакува германска подводница на 31 октомври 1914 г.
Последният боен кораб потопен от подводна лодка през Първата световна война е английския линеен кораб “Британия” на 9 ноември 1918 г.
Твърденията на някой английски военноморски специалисти и командири, че подводниците не можели да се сравняват с надводния флот се опровергали напълно. Съмненията за бойните възможности на подводниците в лошо време и през нощта отпаднали безвъзвратно. В морските щабове започнали разработки на различни тактически прийоми за бойното използване на подводниците и начините за атака. Изпробвали се атаки от надводно положение и от перископна дълбочина. Основно внимание се обръщало на нощните атаки, като се считало, че слабата видимост е предимство за атакуващия. За позиции се избирали подстъпите към противниковите пристанища и традиционните морски пътища. Когато набелязаният кораб се приближавал на удобна дистанция, той бивал атакуван. От подводницата с глух шум се изстрелвало торпедо и със скорост около 40 възела се отправяло към целта. След себе си торпедото оставяло пяна и ясна видима следа от въздушни мехурчета. Ако насочването е било добро, следвал удар и  взрив. После статистиците отбелязвали загубите в тонаж, товари и жива сила. След войната, същите тези статистици, ще изчислят, че от дневните атаки на подводниците са били успешни само 45,5 %. Нощните атаки, въпреки трудностите, като слаба видимост и несъвършени прибори за прицелване, се оказват по ефективни. При тях 63,6 % от атакуваните кораби били потопени. Основните причини за това се смята, че са надводното положение на подводницата и малката дистанция за стрелба. По време на войната се усъвършенства методиката на атаката от перископна дълбочина, което повишава безопасността на подводниците. Натрупания опит и практическото му приложение намаляват неточните изстрелвания на торпеда от командирите и екипажите, особено към края на войната.
Едновременно с активните действия на подводниците непрекъснато се усъвършенства противодействието и борбата с тях. Англичаните създават специални сили за откриване и борба с подводниците. В тях са заангажирани около 800 000 души, без да смятат още 50 000 души участващи като морски екипажи. Въвежда се системата на конвоите на търговските транспорти, като тактиката им на придвижване в опасните райони се усъвършенства непрекъснато, до края на войната. Спешно се конструират и въвеждат в употреба специални подводни бомби, снабдени с хидростатични уреди за взривяване на определена дълбочина. На особено опасни места се поставят противолодъчни мрежи и подводни минни заграждения, които да възпрепятстват преминаването под вода на подводниците. Въвеждат се хидрофоните, с помощта на които подводниците се откриват и локализират успешно. Започва използването на авиация за откриването и атаката на подводници, на близки и по-далечни разстояния. Това довежда германският подводен флот до сериозни затруднения, като към края на войната загубите превишават строежа на нови подводници. И въпреки всичко, те си остават страшно и неотразимо оръжие. Особено през нощта. Много пъти нощните атаки били неуспешни, но с натрупването на опит и отработването на различни методики от командирите на подводниците, ефективността им започнала да нараства чувствително и превишила резултатите от дневните атаки. Ето няколко показателни примера:
-Първата истинска нощна атака по време на Първата световна война, провежда руската подводница “Акула”. От началото на войната тя води активни действия в Балтийско море и след 15 успешни бойни рейда, загива в залива на Данциг. На 29 декември 1914 г.“Акула” маневрирала пред устието на река Уте и изчаквала появяването на някой вражески съд. Късно през нощта от подводницата забелязали силуета на голям военен кораб, който бавно навлизал от устието на реката в морето. Това бил лекият кръстосвач “Аугсбург”. От дистанция 6 кабелта (около 1100 м.) било изстреляно торпедо, но то се разминало с кораба.
-Първата нощна атака на една подводница срещу друга е осъществена от германската подводница UB-15. Тя била малък съд с водоизместване 130 тона и продължителност на престоя под вода едва 5 часа. Поради слабите си бойни качества, този клас подводници се използвали за патрулирания и засади по крайбрежните комуникации. На 10 юни 1915 г. привечер в много-гъста мъгла UB-15 стояла на вода, без ход, пред залива на Венеция. В насрещен курс в открито море излизала италианската подводница “Медуза”. От много близко разстояние бил даден залп с две торпеда, но те не улучили. Италианската подводница продължила курса си без екипажът и изобщо да разбере, че е била атакувана.
-Подобна неуспешна атака провела друга германска подводница на 3 октомври 1916 г. в Балтийско море. В полунощ тя атакувала английската подводница Е-19, но торпедата и не уцелили.
-На 26 април 1915 г., австрийската подводница U-5, забелязала в Отрантския залив, френският кръстосвач “Леон Гамбета”. Подводницата проследила кораба и през нощта от близка дистанция провела торпедна атака от надводно положение. След удара кръстосвача се запалил и потънал.
-На 19 август 1916 г., през нощта, част от германският надводен флот се придвижвал в залива Хелголанд. Към него на перископна дълбочина се приближила английската подводница Е-23. Тя атакувала с три торпеда линейния кръстосвач “Зайдлиц”, но не успяла да го засегне.

-На 25 ноември 1916 г. привечер, френският линеен кораб “Сюфрем”, бил торпилиран успешно от германската подводница U-52. След като получил две големи пробойни на левия борд, той се обърнал и потънал много бързо. Загинала по-голямата част от екипажа му.
-На 14 март 1917 г., английската подводница С-6 (среща се още като Ц или К), стояла в надводна позиция до плаващия фар “Хиндерн” в Северно море. През нощта към нея се приближила германска подводница също в надводно положение. Между двата кораба започнало продължително дебнене и опити да се изненада и порази противника. Чак на разсъмване германецът успял да се приближи странично на С-6 и да изстреля две торпеда по нея. С успешна маневра английската подводница успяла да се изплъзне на торпедата. Докато успее на свой ред да контраатакува, германецът поел баласт, потопил се и напуснал сражението.
-На 5 април 1917 г. английската подводница С-7 стояла на позиция в морето срещу изхода на плавателния път “Зеебрюге”. От там минавали германските подводници при рейдовете им в Балтийско море и Атлантика. Към 3.50 минути командирът и открил приближаваща подводница и от близко разстояние я потопил с торпеден залп. По късно се разбрало, че това е германският минен заградител UC-68. Той носел 18 мини, които трябвало да постави по морските пътища покрай английския бряг.
-На 14 април 1917 г. през нощта, английски спомагателен кръстосвач бил пресрещнат пред пристанището на Александрия от германска подводница и атакуван с две торпеда. От ударите кораба получил сериозни пробойни, но въпреки това успял да се задържи на вода и да се върне в пристанището. Атаката осъществила германската подводница UB-42. Само поради липсата на повече торпеда, командирът и не успял да повтори атаката и да довърши кръстосвача.
-Единствената повторна атака, през нощта, срещу боен кораб, била проведена на 31 декември срещу 1 януари 1915 г. През деня Пета английска ескадра линейни кораби излязла в морето за провеждане на учебни стрелби. Ескадрата се движи в килватерна колона, като последен в строя бил линейният кораб “Формидабъл”. Германската подводница U-24 открива англичаните и започва да ги преследва на перископна дълбочина. В 2, 20 часа командирът и провежда торпедна атака по последният кораб. Едно торпедо удря “Формидабъл” в машинното отделение и той губи ход, като получава страничен крен от 20 градуса. Въпреки огромната пробойна екипажът успява да задържи кораба на вода. Германецът се потопил, преминал от другата страна на колоната и като се убедил, че никой не го преследва, спокойно се приближил за нова атака. Четиридесет минути след първия удар последвал нов, проведен също от перископна дълбочина. След взрива “Формидабъл” се преобърнал и бързо потънал.
-Интересен двубой се провел през деня и през нощта на 13 август 1917 г. Английският кораб примамка “Прайз”, влачел на буксир подводницата D-6, когато открил германската подводница UB-48. Тя била в надводно положение и зареждала акумулаторите си. С изстрели от бордните си оръдия англичаните принудили германската подводница бързо да се потопи. Оръдейните разчети били сигурни, че са я засегнали сериозно. През нощта английската подводница също изплувала за зареждане на акумулаторите. Пред нея неочаквано избухнал силен взрив и кораба примамка отишъл на дъното. UB-48 се отдалечила бавно, без екипажът и да разбере, че наблизо се намира вражеска подводница в безпомощно състояние.
-По време на войната българската подводница UB-18 няма осъществени нощни атаки. На Балканите, руският и турският подводен флот също са активни само през деня. По тази причина в Черно и Мраморно море не са отбелязани нощни атаки. Руският подводен минен заградител “Краб” прави няколко минни постановки във Варненския залив и на подстъпите към Босфора. Германската подводница U-45, която действала срещу руските комуникации се натъква на руска мина и потъва през 1916 г. на малка дълбочина североизточно от Варна. През 1935 г. тя е извадена, след сложна операция от специализирана военноморска команда. Останките на намерените 6 моряци са погребани тържествено в морската градина. Първоначално се е смятало да се възстанови подводницата и да се ползва за нуждите на флота, но после „по морални съображения” тази идея е изоставена. Намерените в погреба снаряди кал.88 мм сa много-добре запазени и се ползват за учебни стрелби на флота. Двигателя на подводницата също се оказва в много-добро състояние и е монтиран на учебния кораб “Асен”. На него работи безотказно до бракуването на кораба.
< Предишен   Следващ >
You are not authorized to leave comments - please login.