гдз решебник по математике 5 класс зубарева ответы решебник по английскому языку 6 класс афанасьева 2 часть учебник решебник по алгебре 8 класс дидактический материал евстафьева гдз от путина на 5 класс по русскому языку решебник кауфман 6 класс рабочая тетрадь
Включване
Потребител

Парола

Запомни ме
Забравена парола
Нямаш профил? Създай
МЕНЮ
Представяне
Новини
Хронология на Голямата война
Статии
Биографии
Библиотека
Сайтове
Търсене
Пишете ни
Кой е с нас
В момента има 25 гости на линия
Статистика за сайта
Потребители: 10993
Новини: 123
Връзки: 27
Посетители: 551134
Вашето меню
Advertisement
Картички от фронта
Автор Administrator   
Tuesday, 04 December 2007
Не разбирам от пощенски картички. Нито от фотография. Но съвсем случайно в ръцете ми попадна малка колекция от картички от войната, някои от които с цели писма на гърба, други празни. Качеството на част от тях е лошо още при заснемането, други са повредени през изминалите над 90 години, трети са в много добро състояние. Бих искал да ги споделя с вас, посетителите на сайта Великата война като малък предколеден подарък и жест на внимание. Лицата на хората, живели в онези мрачни дни, надявам се, ще ви напомнят, какво са направили, на какво са се надявали, и накрая, за какво са се борили. Защото, както и при всяко човешко дело, става дума, за дома. Човек е скитник, вечно мечтаещ, да се завърне под родната стряха. В онази война много хора така и не успяха да се завърнат. Независимо на чия страна са били или в какво са вярвали. Но все пак са мислили, няма място за съмнение, твърде човешко е, съвсем обикновено, но и толкова близко и днес до нас, за вкъщи и за близките си.
Спомняйки си войната, нека приемем тези хора като наши далечни познати, не извадки от учебниците или не разбрали нещо твърдоглави военнолюбци, а обикновени човеци със своите радости, малки надежди и живот, който крив или не, труден, сложен, все пак си е заслужавало да бъде воден. Дори и в окопите. Нека празнуваме и за тях. Нека се радваме на всеки миг с близките си, за който те са можели само да мечтаят. И нека все пак напетият им вид, макар със скъсани ботуши или с опърпани туники, ни напомни, че животът, дори и на война, е все пак най-ценното нещо, с което Провидението е дарило слабия човек. И нека му се радваме, защото те вече не могат.
Весели празници!

Запазена е само датата - 22 юни 1917 и малък надпис - "Бивакът на фронта, източно от Градешница"
На тази има подписите на повече от участниците в снимката, но липсват други данни, освен че е изпратена на 19 юни, без година, за София, адрес ул. Любен Каравелов №21, до Георги Чолаков.

На тази липсват всякакви надписи, но видимо става въпрос за полева обущарница или шивалня. На преден план е офицер с два ордена.
Български и германски офицери на обяд,зад тях са ординарците, липсват надписи.
Липсват надписи, пране на планинска река

Писмо до сестрата на капитан Христо Йовчев от 6 рота, 32 пехотен полк, 4 дивизия, с дата 17 април 1918.

Много нечетим надпис - личи само "Ще ме търсиш в първите редици!"

Липсва надпис - български санитари с немски овчарки

Липсва надпис, освен на фотостудио от Крайова - български офицер и двама германски с дама и деца на разходка.

Следващ >
You are not authorized to leave comments - please login.
Прочетете за
Картички от фронта
Не разбирам от пощенски картички. Нито от фотография. Но съвсем случайно в ръцете ми попадна малка колекция от картички от войната, някои от които с цели писма на гърба, други празни. Качеството на част от тях е лошо още при заснемането, други са повредени през изминалите над 90 години, трети са в много добро състояние. Бих искал да ги споделя с вас, посетителите на сайта Великата война като малък предколеден подарък и жест на внимание. Лицата на хората, живели в онези мрачни дни, надявам се, ще ви напомнят, какво са направили, на какво са се надявали, и накрая, за какво са се борили. Защото, както и при всяко човешко дело, става дума, за дома. Човек е скитник, вечно мечтаещ, да се завърне под родната стряха. В онази война много хора така и не успяха да се завърнат. Независимо на чия страна са били или в какво са вярвали. Но все пак са мислили, няма място за съмнение, твърде човешко е, съвсем обикновено, но и толкова близко и днес до нас, за вкъщи и за близките си.
Спомняйки си войната, нека приемем тези хора като наши далечни познати, не извадки от учебниците или не разбрали нещо твърдоглави военнолюбци, а обикновени човеци със своите радости, малки надежди и живот, който крив или не, труден, сложен, все пак си е заслужавало да бъде воден. Дори и в окопите. Нека празнуваме и за тях. Нека се радваме на всеки миг с близките си, за който те са можели само да мечтаят. И нека все пак напетият им вид, макар със скъсани ботуши или с опърпани туники, ни напомни, че животът, дори и на война, е все пак най-ценното нещо, с което Провидението е дарило слабия човек. И нека му се радваме, защото те вече не могат.
Весели празници!
Още...
Най-популярни материали
Обсъждаме:
Случайна снимка от сайта
korica-dobrop-malka-crop.jpg
Обновления на сайта
Анкета
Коя е решаващата година за Първата световна война?