гдз решебник по математике 5 класс зубарева ответы решебник по английскому языку 6 класс афанасьева 2 часть учебник решебник по алгебре 8 класс дидактический материал евстафьева гдз от путина на 5 класс по русскому языку решебник кауфман 6 класс рабочая тетрадь
МЕНЮ
Представяне
Новини
Хронология на Голямата война
Статии
Биографии
Библиотека
Сайтове
Търсене
Пишете ни
Вашето меню
Advertisement
Бойните действия в Синайската пустиня 1915-1917
Автор Закси фон Данитц   
Sunday, 24 September 2006
Този текст е първият завършен от три статии, посветени на бойните действия в Синай, Палестина и Месопотамия във войната 1914-1918 година. Той разказва за опита на Османската армия, под ръководството на германски офицери да прекъсне Суецкия канал през 1915 и 1916 година. Карта на Османската империя през 1914 и железопътните и линии можете да видите тук
Османската армия за разлика от Османската държава, се справя с предизвикателствата на Първата световна война. Да, турците губят войната, а с това и империята си, но на бойното поле те се представят като упорит, смел и труден за побеждаване противник. При смешно снабдяване, некадърно командване и общи стратегически указания, обслужващи чужди интереси, турският войник морално и технически не отстъпва на войниците на другите велики нации. Тук е мястото да отбележа, че това прави стойността на победите на българите в Балканската война още по-ценни! Авторът на тези редове не е почитател на Османската империя, нито на военната и машина, извършила през вековете не едно и две кланета. Но в последната война на империята, турският войник, за разлика от османският политик, държавник или офицер, показва истинска издръжливост, военни умения в сложна обстановка и решителност срещу модерно снабден противник. При това той не е носител нито на патриотична традиция, нито на нови идеи за подредбата на Света. Турският селянин, този който е мобилизиран през 1911 година за Триполитанската война с Италия има незавидната съдба да изкара пет войни до 1922 година, да премине през ужасяващи поражения, скорбут, холера, глад, жажда, революция и разпад на държавните структури и тила и пак накрая излиза победител. Може би единствената причина за това е някаква латентна военна традиция, останала от времената на Мехмед Фатих и Селим Явуз, жива сред жителите на Малоазийските села и до днес.
Именно бащата на Сюлейман Кануни, Селим  хан, взима Леванта, Месопотамия и Египет от мамелюците и арабските династии в района. Османците завладяват Мека и Медина, а с тях и контрола над целия Близък Изток. Арабите никога няма да им простят това унижение. Победите на Селим І отрязват големите търговски републики като Венеция и Генуа за винаги от богатствата на Ориента. Западът е принуден да тръгне през Океана за подправки, богатства и ...роби.
Но построяването на Суецкия канал през 1869 и свързването на Левантинско море с Червено и от там на Европа с Индия и Китай, прави морския път  чувствително по-къс. Номинално, собствеността на канала от Порт Саид, през Исмаилия до Суец принадлежи  на акционерно дружество. Но от 1882 година практически пълният контрол на този център на морските комуникации е британски. Да се говори за стойността и важността на Канала за Британската империя не се налага. На практика Каналът е половината империя. През 1914 година само от експлоатирането му Лондон получава пряко 180 млн. златни франка. Държавният дълг на България тогава е бил 82 млн. златни франка. Каналът , заедно с Гибралтар свързва Метрополията с Индия и Китай, но и с Малайзия и Занзибар, с Австралия и Нова Зеландия. През войната мобилизацията в тези колонии е в такива масови размери, че само Каналът позволява тези войски да достигнат до фронта. Индия дава 1 млн. и 500 хиляди войници, Австралия 350 000, Нова Зеландия 230 000, Южна Африка 220 000, Египет  150 000...Това са значителни подкрепления за армията на крал Джордж и Германският генерален щаб не би останал пасивен наблюдател на прехвърлянето им към Западноевропейския театър на бойни действия. Германците имат добри връзки в Константинопол. А на "генералисимусът" на Османската армия Енвер паша за авантюри никога не му е трябвало особено подканване. Началник щабът на Османският генерален щаб, със звучното турско име Фридрих Бронзарт фон Шелендорф настоява атаката срещу Суецкият канал да започне с обявяването на състоянието на война между Британската и Османската империи. На картата в Главната квартира  начинанието изглежда лесно изпълнимо. Нещо повече, то би осигурило на Османската армия сигурна победа. Османските владения в района се простират на юг от Сана в Йемен, през цялото източно крайбрежие на Червено море до Акаба, а после през пустинята до оазиса Ел Ариш, юго-западно  от Газа на Средиземно море. Благодарение на мюсюлмански мисионери и германски пари, на Централните сили вече се е отдало да вдигнат въстанието на племето сенуси в Либийската пустиня, обхванало Дарфур и Западен Египет. Това въстание, насочено срещу Великобритания и Италия, ще бъде потушено през 1917 година. Помощ за него изпраща, включително с подводници през либийското крайбрежие, западно от Салум, в продължение на години германският флот. А предизвикването му от турските шпиони е още преди великият  Лоурънс да е пристигнал дори в Кайро.
Предните турски постове са на разстояние 250 км от Канала, пътят им минава през силно пресечена пустиня, почти без извори на вода. Повече от 100 години преди това Наполеон пресича тази безводна местност с отряд от около 12 хиляди французи и поне още толкова камили. През 1906 години британски офицери извършват рекогносцировка на Синай и докладват, че повече от 6 хиляди войници и 2 хиляди камили е невъзможно да преминат. Т.е. самата природа пази Канала.
Почти същите изводи си прави и полковник Фридрих  Крeс фон Кресенщайн, назначен за началник щаб на 4-а турска армия, чийто командир, който същевременно е министър на флота, Джемал паша,(подобно сливане на длъжности е типично за цялото младотурско управление), твърдо вярва в успеха. Той вече се вижда като покорител на Египет, как забива зеленото знаме на пророка Мохамед в джамията в Кайро. Армията му е от 5 дивизии или 45 табора (батальона). Подготовката започва през ноември 1914, но турците потеглят бавно, в традицията на Сюлейман паша към Шипка, на 2 февруари 1915. Дългите им колони от пехота с обози от камили и мулета, натоварени с вода и лодки за преминаването на Канала,  не остават незабелязани от британската авиация. Напред тръгва 25-а турска дивизия начело с полковник Хилми бей. Тя има и 36- 77 мм оръдия и четири 150 мм гаубици. Някак си, те преминават за 4 денонощия пустинята по диагонал и излизат на Канала близо до Исмаилия, почти на средата му. Малък отряд се прехвърля от другата страна. Но британците на генерал Арчибалд Мърей , благодарение на железопътната си линия са съсредоточили 5 пехотни и 1 кавалерийска дивизия в този район (85 хиляди войници от Империята с 150 оръдия). Турците са обречени. Само в боевете загиват 3 хиляди. От предния 10-хиляден отряд обратно в Ал Ариш се завръщат само неколкостотин гладни и жадни войници, подобни на последователите на Мойсей 3000 години преди тези събития.
Все пак този удар силно разтревожва британците. Те изпращат напред в пустинята една кавалерийска бригада в оазиса Катиа, а изворите с прясна вода на Синай са затрупани. През 1915 повече опити за прекъсване на канала не се правят, и двете страни са ангажирани в Галиполи.
Енвер паша е невероятно горд с победата в Дарданелите. Той твърди на всеослушание, че потапянето на 5 дредноута и отблъскването на 12 дивизии на Антантата, при което са дадени 70 хил. жертви,  е победа, за която съюзниците му Германия, Австро-Унгария и България само могат да му завиждат. Въстанието на сенусите не само не било потушено, но се разраствало. Накрая победата при Кут Ел Амара и обкръжаването на цяла индийска дивизия в Месопотамия засилило още повече вярата в непобедимостта на турския придворен стратег. На фона на тези успехи, новата атака срещу Суецкия канал вече изглеждало детска игра. Факт е обаче, че Османското ръководство силно подценява сложността на тази операция. Каналът е защитаван от многоброен противник, а масова армия не може да се придвижи успешно през пустинята на Синай. Полковник  Кресенщайн вижда атаката по-скоро като диверсия.  Под негово ръководство е създадена ударна група от 6 отряда бедуини - мехарити на камили и два батальона лека пехота. С планинска батарея, цялата специална група имала численост общо 3 500 души. Планът на Кресенщайн бил да се заемат позиции по източния бряг на Суецкия канал, и с тежка артилерия да се спре корабоплаването на съюзниците. Далеч по-разумна инициатива, от амбициите да се завладее Египет. Все пак Сърбия все още не е била покорена от генерал  фелдмаршал Макензен и такава артилерия нямало.
Внезапния удар в оазиса Катиа сварил този път британците неподготвени. Бедуините имали възможност да преминат три прехода без вода, което им позволявало да стигнат до канала. Британците, естествено,  били твърде обезпокоени. 2 техни дивизии - 52-а и 53-а атакували оазиса и успели да си го върнат, благодарение и на специалната теснолинейна линия построена от Ел Кантара до него и на акведукт, построен за снабдяването им с вода.
Турците бързали и в нова атака през август 1916 се хвърлили този път две дивизии, 3-а и 14-а. Те заобиколи от юг британските позиции при Катиа и нападнали направо оазиса Романи. Битката при Романи, възпята от британската историография се превърнала в истинско клане за турците. Първоначално войските им окупират града, но побързалите да се явят британски подкрепления ги обкръжават. Те загубили 4 хиляди убити, а британците ги преследвали до Газа, като дали 1 100 убити. Крахът на операцията, накарало Османската армия да се изтегли в Южна Палестина.
Основно за провала на турците в Синай е виновно командването им. Техническата бедност на войските, които не можели да изкопаят дори кладенец, е без коментар. Турците ползвали пътищата на керваните, но все пак нанасяли неочаквани удари от различни посоки и по различни направления, като опитвали да изненадат по-модерно снарежения и многоброен противник.
С идването на власт на правителството на Лойд-Джордж в Лондон, британската стратегия коренно се изменила. Новият министър-председател се интересувал в по-значителна степен от завладяването на нови колонии и колониалните въпроси, отколкото от фронта в Пикардия. Нови войски били изпратени в Египет. Към тях се присъединил и за първи път един сборен френски полк от 2 ескадрона спахии и 2 ескадрона конни ловци, под командването на генерал Баю.  Британците на генерал Мърей започнали по-скоро инженерна операция през Синай. Поетапно те изградили акведукт и теснолинейка до позицийте си при Хан Юнис, южно от Газа. Арчибалд Мърей, типичен колониален стратег, командвал операциите си от балкона в Кайро, сред своя щаб, на чаша скоч. На 21 декември 1916 британците без бой завзели Ел Ариш, изоставен от турците. На 4 януари 1917 до там достигнала и железницата. Последни в Синай паднали оазисите Рафа и Магдгаба. При Рафа  новозеландската кавалерийска бригада взела 1 800 пленници. Така се образувал фронта между Газа на морето и Баршеба, пункт възпят впоследствие от австралийската историография.
Следва Бойните действия в Палестина 1917-1918


< Предишен
You are not authorized to leave comments - please login.