вот ссылка гдз география рт 5 класс дронов решебник дпа 2014 по английскому жмите алгебра 11 класс кузнецова муравьева шнеперман ящин решебник
МЕНЮ
Представяне
Новини
Хронология на Голямата война
Статии
Биографии
Библиотека
Сайтове
Търсене
Пишете ни
Вашето меню
Advertisement
Сражението на река Арджеш (декември 1916)
Автор Sturmpioner   
Friday, 29 September 2006
или падането на Букурещ. Щурмпионер, когото приветсваме като нов автор на сайта Военна стратегия, е дал  описание на разгрома на Румънската армия, постигнат от Централните сили в края на 1916. С него практически се свеждат до нула резулттите от включването на страната на Антантата на Румъния и настъплението на Брусилов. Централните съюзници вземат богата на суровини и провизии Влашка равнина, за да се насочат през следващата 1917 към Русия. Подробна карта на битката можете да видите тук.
След спирането на румънското настъпление по всички направления през октомври 1916, съюзническото командване на войските на Централните сили, действащи срещу Румъния , в лицето на германския фелдмаршал Август фон Макензен, взема решение да се проведе генерално, координирано настъпление с няколко групи. Крайната цел е окончателната победа и изваждането  от войната на румънската държава, чрез продиктувана от противниците и  капитулация. Съставен е оперативен план, според който от север, срещу карпатските проходи, пазени от румънците (2-а армия и части от 1-ва армия) трябва да се нанесе основен удар, изнесен от 9-а германска и 1-ва австро-унгарска армия, с първостепенна цел- излизане във Влашката равнина. Веднъж достигнат, оперативния простор за действе трябва да бъде използван за концентрирано настъпление към Букурещ. С идеята за обкръжаване на румънската столица и спомагане на основното настъплението, през ноември 1916 е сформирана българо-германо-турска групировка, наречена Дунавска армия, под командването на генерал Кош и част от група армии „Макензен”. Армията, съставена предимно от български части е дислоцирана по следния начин: 12 Добруджанска дивизия в Свищов, 1-ва (Шопска) дивизия, заедно с 26 турски корпус в Никопол, Двете германски дивизии, заедно с няколко български дружини при селата Гиген и Оряхово. На отсрещния бряг са съсредоточени части от 1-ва румънска армия. Добре осигурена с понтонни съоръжения и артилерийско прикритие, армията трябва да форсира Дунав и веднъж заела удобен плацдарм, да настъпи към Букурещ. Докато трае подготовката по операцията, е наредено да се обстрелват вражеските позиции по цялото протежение на реката, с цел да се заблуди съглашенското командване за мястото на стоварване на десанта. Едновременно с главното настъпление през Карпатите и спомагателната акция от югозапад, Трета българска армия , трябва да настъпи срещу руско-румънските сили в Добруджа, за да предотврати евентулното изпращане на подкрепления към Букурещ.
На 14 ноември голямото общо настъпление започва. След  артилерийски обстрел германските войски атакуват и преодоляват прохода Вулкан. До 21 ноември румънската съпротива е окончателно сломена и частите на 9-а германска армия превземат в Крайова. На 23 ноември започва настъплението и на Дунавската армия. Българската войска пред инспекцияСлед масирана артилерийска подготовка българските части, имащи за задача осигуряването на плацдарм започват форсирането на реката. Румънските 1-ва и 2-ра пехотни дивизии, разгърнати от Калафат до Корабия не са в състояние да окажат адекватна съпротива и отстъпват. След установяване на предмоститето започва прекарването наостаналата пехота и част от артилерия посредством шлепове, теглени от параходи. За кратък срок е изграден и понтонен мост, по който на 25 ноември започва преминаването на съюзническата кавалерия, остатъка от артилерията и обоза.
 На 26 ноември Дунавската армия влиза в контакт с кавалерията от 9-та германска армия на генерал Фалкенхайн. Предвидено е настъплението на българо-германо-турската групировка към Букурещ да бъде подкрепена от 7 германска кавалерийска дивизия . На 29 ноември 1916, след окончателното приключване на предслокацията на северния бряг на Дунав, армията на генерал Кош получава заповед да тръгне към румънската столица, като първостепенната цел е достигане и укрепване на река Арджеш. Настъплението се извършва в следния ред: двете български дивизии на левия съюзнически фланг, 217 германска дивизия и турския корпус формира центъра на армията, а 11 Баварска дивизия, заедно със 7 кавалерийска дивизия- левия фланг.
Румънското командване от своя страна свежда остатъците от 1-ва армия и частите на „Армията за отбрана на Дунав” в т.нар. Армейска група „Презан”, под командването на румънския генерал Константин Презан. В новосъздадената армия влизат три сборни дивизи, всяка формирана от по две пехотни дивизи, понесли големи загуби, а също и нови – свежи сили: 10 резервна дивизия, 21 пехотна дивизия и 40 руска пехотна дивизия. Молбата на Презан към генерал Алексиев, да бъде подкрепен с още руски части е отхвърлена. Притиснат от няколко страни от противника и добре съзнаващ, лошото положение на румънската армия и сложната стратегическа обстановка, на 27 ноември Константин Презан съставя оперативен план за отбрана на столицата, според който съглашенските войски трябва да настъпят и разбият десния фланг и центъра на Дунавскаа рамия ( т.е българските войски и 217 дивизия), като по този начин противника трябва да бъде притиснат и да се ликвидират неговите възмоности за по нанатъшно действие срещу Букурещ.
Диспозицията е точно регламентирана : „Да се бие противника, където и да се намери”. Евентуалните успешни действия трябва да бъдат последвани от спиране на настъплението на Централните сили в Румъния по всички направления и започване на позиционна война, подобно на Западния фронт. След време, при натрупване на подкрепления и намиране на подходякщия момент, се предвиждало да се започне ново руско-румънско генерално настъпление. На пръв поглед възможност за изпълнение на румънски план наистина има. Още в края през 1885 век в околностите на Букурещ ( на 9.5 километра от центъра на града) се създават солидни фортификационни съоръжения, съставени от 18 форта, тежка артилерия, закрепена на дълготрайни укрепени позиции и отлична комуникационна система, а дивизиите са попълнени по щатовете си. Действителноста обаче е съвсем друга. Бита по всички фронтове, румънската армия е вече деморализирана и загубила вяра за победата.
Цар Фердинанд и император КарлОще на 29 ноември Дунавска армия достига река Няжелов, където е посрещната от първите изпратени от генерал Презан войски. Руско-румънските сили, закрепили се на отсрещния бряг на реката веднага са атакувани от съюзническата армия, като основната тежест на боя е изнесена от българските войници. Разбит, противникът започва паническо отстъпление, като изоставя голяма част от артилерията си. Дунавската армия от своя страна получава заповед на следващия ден, да започне преследване и да не позволи на врага да се организира за нова отбрана. Преодолявайки блатистата и гористата местност на река Няжелов , сборната съюзническа армия продължава своето настъпление към р. Арджеш. Установявайки се на тази нова водна преграда, и съответно по-близо да Букурещ, армията на Кош се сблъсква с главните руско-румънски сили. На 1 декември, със солидна артилерийска подкрепа започват първите  атаки. Те продължават до 4 декември, без да дадат резултат. Въпреки, че основният  удар е насочен срещу тях, 1 и 12 български дивизии посрещат и отблъскват хладнокръвно руските и румънски части (12 дивизия е атакувана от 40 руска и 21 румънска дивизии, 1 Шопска дивизия части на 10 резервна дивизия). В тези дни, тежки загуби понася германската 217 дивизия, която е атакувана от три румънски дивизии (10, 9/18, 2/5). Получавайки подкрепеление от 12 българска дивизия, германците успяват да отблъснат противника.
Като вижда, как силите му се стопяват, за да спаси остатъка от армията, на 6 декември генерал Презан взема решение Букурещ да се остави и да се отстъпи на нова позиция. В същия ден 7 кавалерийска дивизия и части от 1 Шопска дивизия влизат в румънската столица и организират победен парад, пред очите на смаяното население. За отаналата част от Дунавската армия обаче време за триумф няма. На 7 декември започва усилено преследване на съглашенските войски. Постоянно отхвърляни, руснаците и румънците, заедно с хиляди бежанци от Влахия и Молдавия, намират спасение чак в тясната ивица зад река Серет. Загубила 2/3 от личния си състав (150 000 убити и ранени, 80 000 пленени и 150 000 дезертирали) , румънската армия изгубва боеспособността си. Реоганизирана от френската военна мисия, тя ще бъде готова за бой отново след 7 месеца.
Боен ред на противостоящите войски
Централните сили
Дунавска армия – (генерал Кош)

1 пехотна  дивизия (българска)
12 пехотна  дивизия (българска)
217 германска пехотна дивизия
11 Баварска дивизия
26 турски корпус (с численост на пехотна дивизия)
Общо български сили: 33 дружини(батальона) , 6 ескадрона, 32 батареи
Общо германски сили: 12 батальона, 17 ескадрона, 15 батареи
Общо турски сили: 9 батальона и 12 батареи
Всичко: 54 дружини и батальони, 23 ескадрона и 56 батареи
Руско-румънски сили
Армейска група „Презан” - (генерал Константин Презан)

Сборна 2/9 дивизия (румънска)
Сборна 9/19 дивизия (румънска)
Сборна 1/17 дивизия (румънска)
10 резервна пехотна дивизия (румънска)
21 пехотна дивизия (румънска)
40 руска пехотна дивизия
< Предишен   Следващ >
You are not authorized to leave comments - please login.