гдз решебник по математике 5 класс зубарева ответы решебник по английскому языку 6 класс афанасьева 2 часть учебник решебник по алгебре 8 класс дидактический материал евстафьева гдз от путина на 5 класс по русскому языку решебник кауфман 6 класс рабочая тетрадь
МЕНЮ
Представяне
Новини
Хронология на Голямата война
Статии
Биографии
Библиотека
Сайтове
Търсене
Пишете ни
Вашето меню
Advertisement
Германският подводен флот във Великата война
Автор Shelenberg   
Wednesday, 20 December 2006
В началото на войната Германия разполагала с около 20 подводници, които били базирани на о-в Хелголанд в Северно море. Първата операция на немския подводен флот била смела и амбициозна, но завършила с пълен провал. Пет подводници получили задачата да проникнат в английската база Скапа Флоу, намираща се на Оркнейските острови и да атакуват военните кораби, стоящи на котва. Две от подводниците получили повреди в двигателите и се завърнали в базата, една изчезнала безследно, една била потопена от лек крайцер, а петата успяла да проникне в Скапа Флоу, но била открита и потопена. Началото на войната не било обещаващо за немския подводен флот, който загубил 1/5 от подводниците си а успял да потопи само един кораб. Скоро обаче подводницата доказала своите ужасяващи възможности за унищожение. На 22.09.1914 г. една немска подводница потопила три английски крайцера с общ тонаж 36 000 тона в продължение на час и петнадесет минути, а жертвите били 1 460. Това било началото на забележителни успехи и на налагането на подводницата като доказано ефективно бойно средство. В очите на висшето командване на флота подводния флот се превърнал в оръжие, което може да реши в значителна степен изхода от започналата война. Командващият немския флот, адмирал Хуго фон Пол представил меморандум пред немския канцлер, в който настоявал за контра-блокада на Британските о-ви от немския подводен флот, но това не било прието от правителството и кайзера. Общо за първата военна година немският подводен флот потопил 8 военни кораба и 10 търговски съда, а загубил 5 подводници. В сравнение с бъдещите военни акции, успехи и загуби, това били съвсем скромни цифри. Ужасното изтребление в моретата и океаните предстояло тепърва.
На 15.02.1915 г. правителството на Германия обявило водите около Британските о-ви за военна зона, където всеки кораб можа да бъде нападан и потапян от подводници без предупреждение и това било първата стъпка към обявяването на пълна и неограничена подводна война. На 07.05.1915 г. една немска подводница потопила пътнически лайнер "Лузитания" край южните брегове на Ирландия, при което загинали 1200 пътници, между които 128 американски граждани. Този инцидент прераснал в международен скандал, нанесъл тежък удар върху имиджа на Германия и изострил отношенията със САЩ. Под силния натиск на правителството, командването на подводния флот било принудено да отзове подводниците си от Британските води на 20.09.1915 г. и да ги насочи към други райони на действие. Дипломацията надделяла над военните планове за пълна изолация на Англия, но въпреки това "отстъпление" равносметката в края на годината била задоволителна: били потопени около 855 000 бруто регистър тона и били загубени 20 подводници.
Част от отзованите подводници в края на 1915 г. били насочени в района на Средиземно море, където немските подводници се базирали по австро-унгарското адриатическо крайбрежие (пристанищата Пула и Котор) или понякога в турски пристанища. В Средиземно море, в самия край на войната действал като командир на подводница младият тогава офицер Карл Дьониц, който по-късно достигнал до поста командващ подводните сили в годините на ВСВ.
През юли 1916 г. в Германия била произведена първата подводница, чиято основна задача била пренасянето на товари на големи разстояния. Тя се наричала "Германия" и през месец юли осъществила плаване от Бремен до Балтимор, щата Мериленд и обратно, като през август се завърнала с жизнено важни за Германия товари.
През октомври 1916 г. командването върнало подводниците си в британски води, където те потопили общо 337 000 тона, а през ноември 1916 г.-януари 1917 г. - 961 000 тона. Изглеждало, че начинът на действие е правилен и през февруари 1917 г. немското адмиралтейство настояло пред канцлера да обяви неограничена подводна война. Това променяло съществено шансовете за пълна подводна блокада на Англия, тъй като при новата ситуация немците потапяли всички кораби.
Успехите на немските подводници продължили през март и април - съответно 560 000 тона и 860 000 тона и развитието на събитията принудило САЩ да се включат във войната срещу Германия. През май 1917 г. немските успехи били ограничени и основната причина била въвеждането на конвойната система за охрана на търговските кораби. От май 1917 г. до ноември 1918 г. били ескортирани 16 693 търговски съда в 1134 конвоя.
През ноември 1917 г. били извършени важни промени в командването на подводния флот, което довело до разработването на нови, амбициозни планове за разширяване обхвата на подводната война. В основата на тези планове стояли новите подводни крайцери, които можели да осъществяват боен патрул в продължение на няколко месеца и освен с торпеда били въоръжение с по две оръдия. Подводните крайцери били шест на брой, командвани от опитни офицери, но въпреки безспорните си бойни качества не могли да внесат прелом поради ограничения си брой. Няколко от тях като U-155 и U-151 извършили забележителни патрули от над 100 дни, изминали от 9000 до 10 000 мили и потопили десетки кораби. Общо шестте подводни крайцера потопили 174 кораба с общ тонаж от 361 000 тона.
Въпреки тези успехи и амбициозните планове за бъдещето, действията на немските подводничари се сблъсквали с все по-организирана и ефективна отбрана. През зимата на 1917-1918 г. англичаните поставили нова минна бариера в протока Ла Манш и с това затворили окончателно най-краткия път към океана като нанесли сериозни загуби на немския подводен флот.
Общото отстъпление на немските армии в Европа през есента на 1918 г. довело и до усложнения за подводния флот и през октомври били загубени базите в Белгия и Адриатика. На 21.10.1918 г. командването издало заповед, която забранявала да се нападат търговски съдове, и разрешавала нападение над военни обекти само през деня. Подводната война за Германия завършила с едно нападение над английската военно-морска база Скапа Флоу, което завършило с пълен провал. На 28.10.1918 г. една немска подводница с екипаж от 34 офицери-доброволци успяла да се промъкне в Скапа Флоу, но била открита и потопена с целия екипаж.
След подписването на примирието с Германия, от ноември 1918 г. до април 1919 г. 176 оперативни подоводници били откарани от британците, били използвани за тестове и потопени. Някои от победителите, като САЩ и Япония, направили копия по немските модели, но те се оказали несполучливи.
Ето и някои обобщаващи данни за немския подводен флот през Първата световна война. В началото бойните подводници били 20 на брой, а впоследствие, до нейния край, били произведени 344. Те били от 25 различни типа, изпълняващи различни функции: търговски, брегови, мино-поставящи и подводни крайцери. Общите загуби възлизали на 178 подводници и около 5000 мъже екипаж. Загубите на противната страна били около 5000 кораба с общ тонаж 12 000 000 тона и 15 000 загинали. Съпоставянето на тези данни говори достатъчно красноречиво за ефективността на подводния флот, но според член 191 от Версайския мирен договор на Германия било забранено да строи и закупува подводници и да поддържа подводен флот. Предстояли тежки и трудни години на опити за поддържане на натрупания проектантски, инженерен и боен опит.
< Предишен   Следващ >
You are not authorized to leave comments - please login.